В община Септември на територията на област Пазарджик се намира една от най-популярните туристически дестинации у нас – село Варвара. Само 19 км го делят от Пазарджик и 6 от Септември, иначе се намира още в пределите на западната част от Родопите. Семчиново, Симеоновец и още едно село заедно с варварското населено място практически образуват нещо като голяма площ от преливащи се едно друго в села. Все пак няма как това сливане да бъде окачествено като малък град. Меката зима и ранната пролет са характерни за климата по тези места, а лятото е сухо и горещо и от гледна точка на туристическия сезон тези условия са повече от подходящи. Само около 500 мм годишно е нивото на валежите – селото е едно от най-сухите места в България, но за сметка на това есента е топла и дълга. Има отлични предпоставки за отглеждането на лозови насаждения, а липсата на температурни инверсии позволява виреенето на определени растения.
Теснолинейката Септември – Добринище е един от начините за достигане до село Варвара, иначе можем да използваме и някои от многобройните шосейни участъци. Райската ябълка, дафин и черница са сред типичните за селото растения, а не бива да забравяме и насажденията с тютюн. За историята на селото не знаем много, но все пак именно тук провежда своите археологически проучвания видният български изследовател и археолог Димитър Цончев. От периода пети – четвърти век преди новата ера е намерено старо селище от тракийски тип, а сега на негово място се издига православният храм Света Марина. Днешното село се намира на дистанция от половин км спрямо местоположението на старото населено място. То е изменено поради турското нашествие на грабителите, които го опустошават и плячкосват. Новото село е основано от разбягалите се в опит да се спасят от смърт останали българи. През 1811-та обаче лека – полека нещата започват да се нормализират с началния етап от построяването на нова православна църква. Тя е завършена три години по-късно и е кръстена на светицата, която дава име и на населеното място. От по-новата история може би има още едно по-значимо събитие, касаещо най-вече статута на мястото. До 1978-ма то е център от общински тип.
През 2010-та година на 20-ти юли във Варвара е открит нов параклис, който се казва Свети Илия. На мястото на параклиса преди това се намира каменен кръст, най-голямото доказателство за съществуването в миналото на стар параклис от епохата на Средните векове. Най-известни обаче остават минералните басейни от едноименния комплекс, общо седем на брой. Всеки един от тях е с различна дълбочина и температура на водата. Църквата има интересна история след своето построяване. Зограф Петраки Костакович успява да завърши нейното изографисване на 4-ти май 1857-ма. Като тип храмът представлява трикорабна базилика, а Иван Георгиев е първият свещеник в селото. После след смъртта на Георгиев в енорията идва нов служещ – Костадин Кацаров. Петко Драготов обаче служи в църквата много дълго – между годините 1925-та и 1967-ма. Към момента Кирил Стефанов Петракиев е последният известен свещеник, обслужващ енорията от 2013-та. 30 години служба има и свещеник Асен Балабанов – от 1969-та до 1999-та година.
